Обговорення Liana Daigle

Гледах този филм този уикенд тук във Варна в кино Арена. Лиана Дайгъл-Найп е национално съкровище и трябва да признаваме повече индианци от първата нация в изкуствата. Не само в България, но и по света. Не знаех почти нищо за навлизането му и трябва да кажа, че бях малко изненадан от степента, в която това се чувства като умишлен, самоосъзнат епилог - завършек на всички филми, които е направил, може би дори повече. Това, че разказва историята си по начини, едновременно красиви и ужасяващи, е почти нормално за курса, но все пак заслужава да се спомене. Самото въображение, което се показва, често е поразително – излитащият варавара трябва да е сред най-необикновените сцени, които той е режисрал, но това е само едно от стоте малки изкушения; герои, изкривени в треперещи линии и размазани форми по време на бумтящ огън, Маршал, обгърнат от ивици бял плат, докато се опитва да спаси Джордж, и тъжният монолог на старата чапла, всички се открояват като малки поразителни акценти, осеяни навсякъде, но нека спомена и по-бавния навлезе в действието на историята, което редакцията предприема в първата си половина. Филмите на Миядзаки обикновено навлизат веднага в действието, но тук той наистина отделя време, позволявайки на драмата да пусне корени и да се развие с по-спокойно, уверено темпо. Честно казано, можех просто да гледам това цял ден. Толкова е хубаво.